Принципът на работа на машината за нанасяне на DLC покритие включва главно два основни процеса: химическо отлагане на пари (CVD) и физическо отлагане на пари (PVD).
Химично отлагане на пари (CVD)
CVD е метод за отлагане на тънки филми върху повърхността на субстрати чрез химични реакции в газова фаза. Разделя се основно на термично CVD и плазмено усилено CVD (PECVD).
Термично CVD: Разграждане на реакционния газ при висока температура за отлагане на тънки филми. Подходящо е за отлагане на големи-площи, но има високи изисквания за контрол на температурата.
PECVD: Използвайте плазма за възбуждане на реакционния газ (като метан) за образуване на високо-качествени DLC филми при ниски температури, което е подходящо за чувствителни-на топлина субстрати.
Физическо отлагане на пари (PVD)
PVD отлага материали върху повърхността на субстратите чрез физически процеси като разпръскване или изпаряване. Основните методи включват:
Магнетронно разпръскване: Използвайте йони, за да бомбардирате целевия материал, за да отложите въглеродни атоми върху повърхността на субстрата, което е подходящо за широко{0}}площно равномерно покритие.
Отлагане с йонен лъч: използва високо{0}}енергийни йонни лъчи за бомбардиране на субстрата за образуване на плътен DLC филм с по-висока гладкост и адхезия.
